На 1 септември 1939 г. започна операция "Пиед Пайпър", с цел да се преместят децата от индустриалните градове на Британия извън обсега на Луфтвафе. 1,5 милиона деца, бременни жени и учители бяха евакуирани за 3 дни. Още 2 милиона деца бяха евакуирани частно; най-голямата масова евакуация на деца в британската история.
Някои деца отидоха в чужбина, други бяха изпратени в институции, но повечето бяха настанени при осиновителски семейства. Някои бяха отдалечени за седмици или месеци, други за години. Връщането у дома не беше винаги лесно и някои го описаха като по-трудно от самото заминаване.
В книгата "Когато децата се върнаха у дома" Джули Съмърс ни разказва какво се случи, когато тези деца се върнаха при семействата си. Тя разглежда различните вълни на британската евакуация по време на Втората световна война и проучва как се справяха те както веднага след войната, така и по-късно в живота си. За някои това беше чудесно преживяване, което обогати целия им живот, за други хвърли дълга сянка, а за някои промени нещата завинаги.
