През най-мрачните месеци на Втората световна война Чърчил одобри това, което за мнозина изглеждаше като самоубийствена мисия. Под приказки да атакуват базата на подводници Сен Назер на Атлантическото крайбрежие, британските командоси извършиха "най-голямото нападение от всички", превръщайки стар разрушител в жива бомба и използвайки го за да се врязат в портите на нацистка крепост. Бяха връчени пет Викториеви кръста - повече от всяка друга подобна операция.

Използвайки официални документи, интервюта, неизвестни сведения и изумените реакции на френското население и германските сили, "Най-голямото нападение" възсъздава с кинематографични детайли часовете, в които "Шариотиерите" се бориха и умираха, от лейтенант Джерард Брет, куратор във Виктория и Албърт музея, до "Бърти" Бъртиншоу, който влезе в битка насвирвайки "Винаги ще има Англия", и от лейтенант Стюарт Чант, който зададе запалките с 90 секунди за избягване, до епичното самостоятелно разузнаване на легендарния журналист от "Таймс" капитан Мики Бърн.

Откривайки непознатите човешки истории на Операция Шариот, авторът на "Мостът на шпионите" Джайлс Уитъл разкрива, че това е фундаментално погрешна операция, чиято въздействие и наследство бяха осигурени от изумителната храброст.