Аполон е малко момче, което обожава рисуването... Взима боите и рисува всичко... Само че смесва цветовете... Оцветява облаците в зелено, морето в жълто и бананите в синьо... Щом боите останат сами, правят съвет, за да намерят решение и се разделят на групи... Но понеже не се разбират, стигат до един особен "война"... Изведнъж вратата се отваря и Аполон влиза в стаята си... И тогава всички разбират защо съществува това прекрасно цветово объркване...
Още от малка обожавах рисуването! Тази любов се опитвам сега да предам на децата си... Щом отворих книгата на първата страница и видях шарените драсканици, веднага се сетих за първите им рисунки, които смятах за шедьоври.
Една красива детска книга с неочакван край, която поне за мен предизвика трепет в сърцето ми. Беше нещо, което наистина не очаквах... Признавам, че не го разбрах от самото начало...
След като прочетохме тази книга с децата ми, говорихме за стойността на цветовете в живота ни, както и за това как бихме се почувствали, ако например жабите бяха розови!
Също така, за свободата на изразяване чрез изкуството и начина, по който неограниченото човешко въображение може да се изрази върху хартия или платно.
В крайна сметка няма правилен или грешен начин да използваш цветовете... Всичко е субективно, особено ако го видиш от гледната точка на човек с проблеми със зрението!
Но Аполон сляп ли е или има нещо като далтонизъм? И ако е сляп, как вижда и рисува? Как знае цветовете? Могат ли хората с проблеми със зрението да рисуват? Малко се обърках с всичко това, което изобщо не е ясно в конкретната книга...
Като прочетох заглавието, очаквах всички страници да са пълни с рисунки с ярки цветове. Да има цветова експлозия... Има цветове, но не както си го представях.
Една фраза, която ми остана от книгата, е: "Може би не е толкова важно с какъв цвят рисува някой всяко нещо"!
Важно е да продължаваш да правиш това, което обичаш, в случая да рисуваш, дори и цветовете да не си пасват перфектно.
Всички имат нужда от цвят в живота си, дори и да не го виждат ясно... Как ли би изглеждал светът ни, ако всичко около нас беше черно-бяло? Май ще е мрачно и скучно...