През 1936 г. антропологът Том Харисън, поетът и журналистът Чарлз Мадж и документалистът Хъмфри Дженингс създадоха проекта "Масово наблюдение". Идеята беше проста: обикновените хора ще записват, в дневническа форма, събитията от ежедневието си. Около един милион страници най-накрая достигнаха до архива - и скоро стана ясно, че това е повече от това, което някой може да усвои. Днес дневниците се съхраняват в Университета на Съсекс, където се оказва, че повечето от тях остават непрочетени. В "Нашите скрити животи" Саймън Гарфийлд умело преплита платно от дневнически записи в рядко обсъждания, но решаващ период от 1945 до 1948 г. Резултатът е една движеща, интригуваща, забавна, понякога разтърсваща книга - безсрамно популярна в духа на "Забравени гласове" или, наистина, "Дневникът на обикновена жена" на Маргарет Форстър.