Като млад мъж, Харуки Мураками слушаше плочи и правеше коктейли в своя джаз клуб в Токио, Питър Кат, след което писаше на кухненската маса до изгрева на слънцето. Той обича музиката от всички видове - джаз, класика, фолк, рок - и има над шест хиляди плочи у дома.

И когато пише, думите му имат своята музика, много от която е научил от джаза. Джей Рубин, самоизповедващ се фен, написа книга за други фенове, които искат да научат повече за този замкнат писател. Той разкрива автобиографичните елементи във фикцията на Мураками и обяснява как той разви нов, характерен стил в японската литература. В проследяването на кариерата на Мураками, той използва интервюта, проведени с автора между 1993 и 2001 година, и се възползва от прозрения и наблюдения, събрани през повече от десет години сътрудничество с Мураками по преводите на неговите произведения.