От уважавания автор на Копенхагенската трилогия, една проникваща, обсебваща новела за жена на ръба на отчаянието, изобразена с цялата яркост на преживявания опит. Копенхаген, 1968 г. Лиза, писателка на детски книги и омъжена майка на трима, все повече е преследвана от безтелесни лица и гласове. Тя е убедена, че нейният мъж, вече изключително неверен, ще я напусне. Най-вече се страхува, че никога повече няма да пише. Въпреки това, докато се потапя в свят на таблетки и болници, тя започва да се чуди, дали безумието наистина е нещо, което трябва да се страхуваме, или то носи свобода от някакъв вид?