Вземайки формата на дискусия между хедониста Филеб и неговия наивен ученик Протарх, както и Сократ, "Филеб" е убедително разглеждане на популярното вярване, че удоволствието е най-високото постижимо добро. Тук Сократ се замисля за различните интензитети на удоволствието и болката; изследва идеята, че те могат да бъдат разделени на чисти и нечисти видове; разглежда връзката между едното и множеството; и установява знанието като по-висока цел. Философски аргумент, че истинско задоволство може да се постигне само чрез преследването на красота, истина и умереност, "Филеб" е сред най-ранните и най-интересните изследвания на един от най-основните въпроси на човечеството: как да водим добър живот.