Историите на Достоевски обитават в сходни вулканични атмосфери като неговите романи, места на любопитство и изключителност. Те приличат на шеги и анекдоти, разказвани от волатилни, говорливи, морбидно чувствителни и фрустрирани герои. Тези разказвачи имат тенденция да изразяват себе си в кресендо от противоречиви емоции, докато самите истории се въздържат от големи заключения. Изборът на Майкъл Ууд от по-късните произведения на Достоевски е взет от вечните преводи на Констанс Гарнет, чието творчество, според него, дава на читателите най-доброто от няколко свята.