Не искам да бъда запомнен за "Сто години самота" или за Нобеловата награда, а по-скоро за журнализма си", каза Габриел Гарсия Маркес в последните години от живота си. И въпреки че някои от неговите журналистически писания са били достъпни през годините, това е първият том, който събира представителен избор от първите четири десетилетия от неговата кариера - години, през които той работи като пълно работно време, често провокиращ и контроверзен журналист, докато пише фикцията, която ще му донесе Нобеловата награда през 1982 година. Тук са първите статии, които той написа, докато работеше за вестници в крайбрежните колумбийски градове Картагена и Баранкиля... по-дългите, по-фикционални репортажи от Париж и Рим... месечните му колони за испанската газета "Ел Паис". И въпреки че всички произведения указват на стил, ум, дълбочина и страст към неговата фикция, тези петдесет произведения са, повече от всичко, откровение на писателя, работещ в професията, в която той вярваше, че е "най-добрата в света".