В гръцко-турските отношения, политиката на успокояване представлява постоянния съзнателен избор на Гърция спрямо турския ревизионизъм, който е ескалирал и е поставен в съвременен контекст и форма след турското нашествие на Кипър през 1974 година.

Тази политика през последните години получава сериозна критика, като се представя стратегията на сдържане като възможна доктрина за замяна. В контекста на бързите развития в региона на Източното Средиземноморие, историческото разглеждане на политиката на успокояване подчертава неефективността на доктрината, слабостите и неуспехите ѝ.

В книгата се разглеждат най-значимите исторически случаи и по-конкретно кризите от 1976, 1987 година и Имион, както и трите гръцко-турски споразумения, които последваха - Протоколът от Берн (1976), Обявлението от Давос (1988) и Обявлението от Мадрид (1997).

Шокиращите разкрития на книгата се основават на лични интервюта с дипломати, военни и политици, които са участвали в събитията, на съответните архиви на САЩ (след декласификация или изтичане), на протоколите на Турския парламент и на турскоязична литература.