«Личният мотив за изучаването на Ермуполи беше подсилен от магията на създаването на град от нулата в熔ката на Гръцката революция и наистина впечатляващото му развитие: той представляваше един от най-важните градове на гръцката държава през 19-ти век и същевременно значим транзитен център на международната търговия между Изтока и Запада, обхватът на който беше осезаем от двете страни на Егейско море и изобщо в Източното Средиземноморие.

Беше очевидно, че съдбините на града през периода на неговия разцвет се ръководеха от една градска класа, която, благодарение на икономическата си мощ, поддържаше достатъчна независимост от централната власт и успя да отрази своите възгледи в физиономията на населеното място, но и в много аспекти на социалния живот.

Впечатлението, което Ермуполи предизвика у младия крал Георги I при първото му посещение там – който каза, че му напомня на Ливърпул – ми даде повод за първата част от подзаглавието на книгата.

Един друг мотив, може би най-привлекателният, беше да се изследва как ермуполците са преживели упадъка на своя град от последните десетилетия на 19-ти век. Какви съпротиви и алтернативни решения предлагали, какви компенсации търсили, за да поддържат до известна степен старите равновесия, не само икономически.

Тук изпъква смелото решение на някои капиталисти да основат големи текстилни предприятия в обръщането на века, да наемат стотици безработни или недостатъчно заетите мъже и множество жени. По този начин се създаде истинска памукопроизводствена столица, чиято наименование беше дадено на втория елемент от подзаглавието на книгата. С този нов икономически ориентир градът успя да запази значима позиция сред големите гръцки провинциални градове.

И тук пристигането на няколко хиляди азиатски бежанци стимулира населението и позволи различни взаимозаменяемости. Въпреки това, от началото на 30-те години на миналия век, градът също ще преживее тази голяма икономическа криза. По време на окупацията ще загуби около 1/3 от населението си от глад, процент на смъртност, по-висок пропорционално дори от този в Атина.

Следвоенната реалност ще бъде болезнена. С трудност зарастват раните от чуждата окупация, докато нови се добавят поради Гражданската война, с края на която спира и разказът». [От Предговора на книгата]