„Остави ни, госпожо, да играем. Но ние не успяхме да играем. Хайде, госпожо, моля те, остави ни още малко.“ Тези фрази от деца в детската градина са основният мотив за написването на тази книга. В детските градини често се наблюдава явлението деца на възраст 3–6 години да молят за основното си право на игра; явление, което произтича от възприятията на възрастните в съвременните общества, че децата, за да успеят, трябва да извършват дейности, зададени от възрастен, вместо да се изразяват и изследват чрез игра.
Това е възприятие, толкова парадоксално, колкото да оставяме децата гладни, жадни или безсънни, очаквайки техния успех. Някои от проблемите, разглеждани в книгата, включват: В каква степен възрастните, които придружават дете в развитието и образованието му (родители, учители, настойници или грижители на деца), използват и експлоатират достатъчно богатството на възможностите и шансовете, които предлага играта? До каква степен наблюдават детето в играта му и самите те участват в нея?
Какво знаят за това какво е играта и за последствията й в процесите на учене и развитие на детето? Какво знаят също така за възможностите за подкрепа на развитието и образованието на детето чрез игра? Какви условия и обстоятелства са необходими, за да изпълни играта правилно своята роля в процесите на развитие на детето? Как възрастен може да създаде подходяща и богата на дразнители среда за игра на детето? Каква е изобщо ролята на възрастен в играта на децата?
Основната цел на книгата е да допринесе, в контекста на Възможностната Игра-психопедагогика (Възможностна, Изследователска и Наративно-диалогична Психопедагогика), за формирането на нов подход на работа родител-дете, учител-дете и генерално, възрастен-дете, който да подкрепя многостранно процесите на емоционално, психомоторно, когнитивно, социално-етично, креативно и пр. учене и развитие на децата.
