Двадесет и пет години клиничен опит в приемането на молби за лечение на онкоболни в публичната болница ни доведоха до свързването на различността на формата на локализирания телесен симптом с трите нива на проявление на съществуването: действията на тялото, мислите и чувствата на човека.

Дори се поддържа силно, че прогресивното разпадане на защитата на имунната система, ИС, последствие от хроничен стрес, загуба, тревожност и депресия, представляват предразполагащи фактори за заболяване. Включваме рака в психосоматичните заболявания, тъй като се отнася до ранна нарцистична раздяла.

Ранната неуправлявана психическа травма с характеристики на чуждо тяло, като отсъствие, загуба, пренебрегване, пустота, амбивалентност, нарушено присъствие на майката, представлява дразнещ фактор, който стабилно се записва в паметта на тялото и изразходва психиката.

Ракът призовава човека, когото посещава, да преосмисли значението и функцията на засегнатия орган. Поставя въпроси и настоятелно възстановява изборите и приоритетите на човека във връзка с тялото и цялото аз: В крайна сметка, тези избори ли са за живота или за смъртта?