На дъното на градината на Сид, през портата и зад дървото, се намира къщата на дядо. Сид може да влиза по всяко време. Но един ден, когато Сид дойде да го посети, дядо не е на обичайните места. Той е на тавана, където насочва Сид към една врата и двамата отиват на див остров, изпълнен с цветове, където дядо решава да остане. И така, Сид прегръща дядо за последен път и се отправя към дома. Когато отново посещава къщата на дядо в дъното на градината, тя е същата, каквато винаги е била - само че дядо вече не е там. Тази история на Бенджи Дейвис със сигурност ще донесе утеха на малките деца, които се борят да разберат загубата. Тя е чувствително и красиво напомняне, че нашите близки продължават да живеят в нашите спомени, дори след като ги няма повече.