Въз основа на музиката, която съпровожда спектаклите на Националния театър през периода от 1932 до 2005 година, настоящето изследване се фокусира върху въпроси, свързани с нейното интегриране в съвременните театрални представления.

Поставяйки като принцип размисъла, създаден от съвременни композитори и тяхното сътрудничество с различни режисьорски насоки, настоящото изследване подчертава динамиката на музикалния елемент, предимно в възприемането на Античната драма.

Обръща внимание на оформянето му паралелно с предприетото обновление и преобръщане на музикалния език в Европа, докато определя значимостта му в комбинация с масовите исторически промени в новата България.