„Империята на Трапезунд беше резултат от инцидент“. С тези думи започва да пише за това средновековно царство Джордж Финли.
Тази своеобразна държава, продукт на бурната епоха, която представляваше за Романия прехода от XII към XIII век, макар да се стремеше към освобождението на Константинопол от кръстоносците, бързо се ограничи териториално до югоизточното крайбрежие на Евксинския Понт.
Поради това тя беше принудена да начертае собствен път и да се бори здраво за оцеляването си през целия период на съществуването си от два с половина века. Заради тази изолация от европейския запад, историята на империята Трапезунд дори и днес се характеризира със сенчести точки.
Финли с творбата си е един от първите историци на Новото време, които се опитват да осветлят някои от тях. Основавайки се на множество различни източници и предоставяйки богати описания за характера на жителите, паметниците на империята, но и за действията на семейството на Великия Комнин, британският историк ни пренася в едно почти забравено минало.
Славата на граничната империя Трапезунд и отчаяната борба на последния остатък от Византия, така както са записани от бореца на 1821 година и изтъкнат британски историк Джордж Финли.
