Геополитическата необходимост от Студената война доведе САЩ в Източното Средиземноморие. Въпреки че САЩ се нуждаеха както от Гърция, така и от Турция, за да постигнат целите си, двамата несгодни съюзници шест пъти достигнаха до прага на войната. САЩ трябваше всеки път да намерят начин да задържат двата стълба на югоизточното крило на НАТО, за да избегнат разрушителен конфликт, който би довел до разрив в Алианса и загуба на контрола върху стратегическия район на Източното Средиземноморие.

В същото време обаче не искаха да развалят отношенията си нито с едната, нито с другата страна, нещо, което стана известно като политиката на равни разстояния. Дилемата на пазителя е теоретичен модел, който отразява мрежата от нежелани опции, които се разстилат пред голяма сила, когато се сблъсква с проблеми между съюзниците си: каквато и позиция да заеме в случай на криза, страната, която е недоволна от поведението й, се чувства пренебрегната, а страната, която е удовлетворена, се чувства насърчена да преследва допълнителните си цели.

Целта на книгата е да осветли задънени улици, които произтичат от тристранни съюзнически отношения, като разглежда ролята на Америка в шест гръцко-турски кризи по време на Студената война, извличайки полезни уроци за днешния ден и утрешния ден.

Книгата разглежда дилемата, пред която САЩ бяха изправени във отношенията си с Гърция и Турция, фокусирайки се върху шест кризи по време на Студената война: от първата криза през 1955 г. и трите кризи на Кипър през 1963-1964 г., 1967 г. и 1974 г., до двете кризи в Егейско море през 1976 г. и 1987 г. Общият знаменател на всичките беше опитът за спазване на равни разстояния от страна на САЩ, който се изразяваше чрез политиката на двойно задържане и целеше запазването на контрола върху геополитически важното Източно Средиземноморие.