Балансирих между божествената вяра и неверие още от дете. Никога не бях напълно вярващ, но бях влюбен в тези знаци на Света, които раждат в сърцата ни големи очаквания.

Но търсенето на Бога означава да го предпочиташ мъртъв, отколкото да бъде идол. Така, игнорирайки жертвоприношенията, вървях към атеизма. Но - неочаквано - нещо видях да свети.

Авторът се движи по пътища на търсене на Божественото, сега, когато предмодерните религиозни митове отдавна са разклатени. Какви са критериите за истината? Какво е Азът, молитвата, чудото, святостта? Как може да съществува толкова зло в свят, създаден от Бог на любовта?

Борейки се с въпросите, той търси надеждни пътища с помощта на вярващи и неверници. Вярващи, които преживяват, вместо да идеологизират, и неверници, които не прощават митологии. Накратко, той проследява перфектната антилопа…