Наскоро настъпилата двести годишнина от Гръцката революция от 1821 г. е върнала на историческата сцена, както и на форума на обществения диалог, голямата епоха на революциите, оформена особено от влиянията и последствията на Френската революция в европейския континент и извън него.
Ако двестагодишнината на Френската революция през 1989 г. съвпадна с промените, последвали след падането на тоталитарните режими в Централна и Източна Европа, гръцката двестагодишнина съвпадна с други планетарни предизвикателства, с които идеалите и теоретичните постулати на епохата на революциите трябва да се справят.
Третото преработено издание на настоящата монография, относно възприятието на идеите на Френската революция в Югоизточна Европа и тяхната роля в идеологическите традиции на народите в региона, отново поставя редица въпроси, чието изясняване може да позволи по-добро разбиране, особено на прехода на балканските общества към политическата мисъл на модерността, както тя се изразява чрез национализма и разискванията за перспективите на свободата.
На страниците на книгата авторът представя исторически диалог между интерпретативните схеми и теоретичните дискусии, предизвикани от двестагодишнината през 1789 г. и свидетелствата за историческия път на балканските народи по време на революциите, както тя бива записана в формирането на революционната психология, в либералната критика на Френската революция и в развитието на балканския радикализъм от революционната инициатива на Рига Велесетинли до румънските възстания от 1848 г.
