Всичко беше пред очите ми и не виждах нищо. Изведнъж всичко става ужасно просто. Тези книги, които не бях прелиствал години, не трябва само да ги отворя, не трябва само да ги прочета отново: трябва да им позволя да ме научат на нещо, да ме възпитат, този път наистина.

Вместо да се поддам на песимизма, искам да науча как да живея. Ще се излекувам с философия, както древните. За да намеря смисъл в фразата, изписана в храма на Аполо: γνῶθι σαὐτόν – какво ли означава? Какво би се случило, ако изведнъж решим да опознаем себе си, както правеха древногръцките философи? И ако, за да го направим, изберем за учители Парменид, Епиктет и Пиррон, Епикур и Диоген? Може би ще открием, че всъщност школите на древността никога не са затваряли напълно...

Чрез хроника от шест „философски“ седмици, всяка от които преживяна на основата на принципите на различна школа, Илария Гаспари ни води в необичайно екзистенциално експеримент, понякога много сериозен, а понякога смехотворен. Ще открием как, подчинявайки се на неразбираемите правила на питагорейската школа, можем да излекуваме патологичната леност, докато парадоксите на Зенон ще ни осветят някои странни противоречия в начина, по който сме свикнали да оценяваме ритъма на нашия живот. И ако да бъдеш епикуреец не е толкова приятно, колкото изглежда, цинизмът може да ни предложи неочаквани радости.