Опитах се, в границите на възможното, да записвам историята на Стратсияна, по-старата наименование на Пиргос Коница, надявайки се да събудя паметта и чувството на хората. „Няма да уча нищо, ще напомня“ (на Епикур). Тоест, няма да уча нищо, ще събудя паметта, Меморията, майката на Музите.
Първият огън, който запали в огнището на колибите, беше в селището на Селите и в Антикисли. Местоположението беше над бреговете на Сарантапо, на древните пътеки. Четейки и изучавайки книгите на учените епирци, както и на съседните села в Масторохория, човек може да забележи как съществуват и същите именования.
С течение на времето именованията се превърнаха в места за паметта на старците, напр. Селио в Стратсияна, Селио насреща, в Молиста, в Пурня, в Кастаняна, във Фурка, Палиосели в Смолика, две топоними в Асимохори, Селио в Пирсогяни, Селио в Вумбяни, в Селци-Оксуа, в Ликорахи, в Зерма-Плакия.
Спомнят си възрастните, че на запад в селата на Погонио, над бреговете на Тиами-Каламас, имаше именования на Селио, както и днешното село, което носи името Селио, извън Аргирокастро. От храма в Додона, Акроцераунейските планини, до Сели Бермио се разкрива пътеката, която водеше към пеласгийска Самотрака.
