Тази картина е била виждана от дванадесет поколения хора, една пета от човешкия род, който е преминал през земята, от началото на историческите времена до днешния ден. На нея са се взирали стари просяци, императори на Европа и студенти, океански милионери, папи и руски принцове, гледали са я чисти девици и проститутки, висши офицери, крадци, гении и тъкачи, пилоти на бомбардировачи, учители в училище, на нея са се взирали добри и лоши хора.

Може би тази Мадона е най-атеистичното изражение на живота, на човека, без участието на божественото. Руският писател Василий Гросман беше един от първите, които откриха и описаха нацистките концентрационни лагери. Гросман безспорно беше повлиян от това преживяване и образът, който имаше за света, се промени: Всъщност след войната той написа най-значимите, в дълбочина и яснота, свои трудове. И тогава също така очите му се отвориха относно авторитарния характер на комунистическото управление.

В тези две схващания относно красотата и съдбата, в това, което е човешко в човека и това, което остава от него след смъртта му, читателят ще отново открие дъха и следата на автора на "Живот и съдба". Това е неговата страст към конкретната детайлност с рязко лирично издигане, неговото дълбоко разбиране и едновременно с това силна наивност, свързана с мъдрост, изпълнена с реализъм.