Цъфтежът на пападиамантинските изследвания от 80-те години на миналия век до днес се дължи на семето, което засява Зисимос Лоренцацос през 1961 г. с есеото си `Александър Пападиамандис. Петдесет години от смъртта му`.
По-късно, през 1986 г., с по-кратък, но изключителен текст, той недвусмислено демонстрира абсолютното господство на Скиатоския разказвач върху гръцкия език. Днес, петдесет години след първия си текст за Пападиамандис, сме в състояние да оценим по-точно неговата плодородност: без `пападиамантинската намеса` на З. Л. нямаше да съществува критичното издание на Събрание на произведенията на Пападиамандис, което възобнови в дълбочина поне издателския проблем на нашия върховен прозаикус.
Зисимос Лоренцацос, от Иония и с особена склонност към критиката на поезията, е писал много за Соломон, но същевременно, от 1961 г. нататък, е разговарял ежедневно и с Пападиамандис, често съчетавайки имената на двамата върховни представители на новогръцката литература.
В тази книга са събрани всичко, което З. Л. е казал за втория голям `въздържател` на нашия език.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
