Практиката на въоръженото доброволчество преминава през съвременната европейска история. Тя се появява през 19-ти век, в своята разцвет, с доброволците от критските въстания и тези от франко-пруската и гръко-османската война.

Тя продължава да процъфтява и през следващия век, с гарибалдийските червени ризи и доброволците от военните конфликти през 1910-те години, до воюващите в Международните бригади по време на Испанската гражданска война.

В дългата традиция на въоръжената доброволна служба на европейския континент, 1910-те години, върху които се съсредоточават изследванията на настоящия том, заемат особена позиция. През този период въоръженото доброволчество достига своя връх, но показва и първите знаци на спад, тъй като практиката на въоръжената служба, и не рядко съпътстващата я необоръжавана мобилизация, се трансформира с появата, първоначално на Балканите, а по-късно и в останалата част на Европа, на нови „индустриални“ войни.

Масовото убиване с механични средства отслаби романтичния и героичен характер на въоръженото участие, което подхрани доброволческите движения на 19-ти век. Освен самия характер на войната, тогава се промениха и условията и начините на участие в военните конфликти.

Десетилетието на 1910 година представлява от тази гледна точка дълбока смяна в дългата история на въоръженото доброволчество, както на гръцкото, така и по-широко на европейското. Именно поради това е избрано като период на фокус на настоящата книга, с цел, чрез общ подход и многостранна перспектива, да бъдат подчертаени радикалните трансформации и особеностите на доброволческата практика.