През принадлежам към поколението на комунистите, които платиха сметката, без никога да я проверят. Сряда, август, окупация, декември, гражданска война, годините, последвали след гражданската война. Всички те, от същата надута сметка...

Драматични въпроси и трагични дилеми ни заобикалят. Какъв е светът, в който живеем? Къде върви човечеството? Какъв е дългът на човека, който обича свободата, демокрацията и социалния напредък?

На тези въпроси отговор може да даде само „конкретният анализ на конкретната ситуация“. Ясно е, че нашето „ленинистко“ ръководство няма никакво намерение да хвърли „камъни в блатото“. Нито смята да даде някога отговор на жестоките „Защо“ на окупацията и гражданската война.

Дългът пада на всички нас и на всеки поотделно. Редовете, които следват, се опитват да отговорят на този дълг.

Таксис Лазаридис