Руснаците не са обявили война срещу Украйна. Нито срещу Европа. Те обявиха война срещу реалността. Дезинформацията и лъжата станаха единственият начин за мислене, въздухът, който дишат. Това е абсурдно и брутално, но е истината. Това е руската "реалност", която отчаяно води война срещу реалността. Срещу фактите, срещу истината.
Какво може да се противопостави на това? Завръщането към живота. Докосвайки суровата повърхност на реалността – нейната материална простота. Трябва да видиш и усетиш всичко това сам. Трябва да се потопиш в реката на простата, сурова реалност. Да влезеш в нея, сякаш влизаш в мина. Реалността е точно тук. До нас, под нас и над нас. Често е сурова, понякога обикновена, но неоспорима.
Реалността на войната ни напомня, че някои хора могат отново да станат зверове. И че скоро можем да umрем, както ние, така и нашите деца. Но има изход от това. Има и такива, които ни защитават. Които отлагат идването на смъртта колкото могат повече. Често на цената на собствения си живот.
Украинците възприемат реалността. Реалността на земята, на селата ни, цъфтящата реалност на градините ни. Никога не искахме да си тръгнем оттук. Нашата метафизика винаги е била материална, философията ни е свързана с литературата, абстракциите ни са поникнали от терена на народното изкуство.
„Потопен дълбоко до коляното в земята, тълпата падна и се вдигна отново…“, пише Васил Стефаник преди сто и повече години. „Земята стенеше от ударите на сърцата им“. „Потопен дълбоко, до коляното в земята“. В прегръдката на земята, която стене „от ударите на сърцата им“. Украинците са станали едно с реалността, те са вкоренени в нея. Може би затова е много трудно да бъдат победени…
