Влиян от стоицизма и епикурейството, както и от Макс Щирнер ("баща" на анархисткия индивидуализъм) и Лев Толстой (анархохристиянство), Хан Рейнер беше един от основните представители на анархичния индивидуализъм или анархисткия индивидуализъм. За Рейнер индивидуализмът е "моралната доктрина, която, основана на никаква доктрина, никаква традиция, никакво външно определение, се отнася само до индивидуалната съвест." Той посочва Исус, Сократ, Епикур и Епиктет като ролеви модели за индивидуалистите.
Анархисткият индивидуализъм е компонентът на анархизма, който се фокусира върху свободата на индивида и самоосъществяването. Като се има предвид, че говорим за нещо напълно лично относно отхвърлянето на всяка форма на власт и ненасилие, освен Щирнер и Толстой, анархистките индивидуалисти, наред с другите, могат да бъдат считани Прудон, Оскар Уайлд и по свой собствен начин, Ницше.