Василика е малко градче, разположено на около 25 км югоизточно от Солун, в плодородната долина на река Антемунда, която го пресича.

Следи от човешко присъствие се откриват още от средния неолит, а районът продължава да бъде обитаван непрекъснато през следващите векове; според някои изследователи, топонимът Василика Аминду, който споменава историкът Прокопий през VI век сл. Хр., се отъждествява със съвременното селище.

Археологическите находки, главно гробове, показват, че Василика още от V век сл. Хр. се намира приблизително на същото място. Въпреки подчинението на чужди завоеватели, като римляните и турците, жителите на Василика запазват своята идентичност, съществен елемент от която е, разбира се, и езикът.

Така чуждите думи, които са навлезли в речника, от една страна представляват малцинство, а от друга страна повечето са били асимилирани, като са се приспособили към склонителната система на гръцкия език.

На това място така продължи да