Описвайки ярко александрийско-римския период, E. Целер и Г. Нестле в История на гръцката философия (прев. Х. Теодоридис) споделят, че обществата на гръцките градове, придобили космополитичен характер, живеят метафизичната тревога.

В онова време науката се отделя от философията, а втората се приближава до религията, докато елинизирани ориенталци присъстват в атинските философски школи като ученици или учители. Тогава пред Ариопага се явява един азиатски сперматолог, Апостол Павел, който говори за един непознат Бог. Изглежда, че притежава гръцкото образование. Изслушали са го с удоволствие, но когато споменава за Възкресението, го свалят от трибуната.

Църквата на Христос възтържествува, но възкресенското послание отслабна. В съвременната епоха философията отново се съчетава с науката. Хората, философствали и непознатите, в съвременните космополитни общества не се интересуват от словото на Апостола. Настроението на ареопагитите и отношението на модерния човек спрямо такова радостно послание се опитва да разследва настоящото произведение.