Важно е в този текст, че той представлява учение, което не е триадично, а чисто космологично и антропологично. Тоест, в него не се подчертава толкова взаимоотношението на Логоса с Отца - отношения, които се предполага и които апостол Павел разглежда на друго място - колкото значението на Христос за човека.

Този момент носи голямо значение, защото прави явна христологичната перспектива на антропологията на Павел. Тази перспектива на термина "образ" се разкрива и в основното учение на Апостола, че човекът, за да се усъвършенства, трябва да носи "образа на небесния човек", Христос (1 Кор. 15, 49), да достигне "до мерило на възрастта на пълнотата на Христос" (Еф. 4, 13), и това "за да не бъде вече малолетен" (Еф. 4, 14). За Павел, навлизането в зрелостта на човека съвпада с христофикацията.