В екстерналността на ЕС се появява случаят с изграждането на нови междинни пространства, така наречените географски съюзи с предимно икономически характер, за всички онези, които не могат или не искат да достигнат до сърцето на една европейска държава.

Междинното пространство на Западните Балкани търси постепенното си присъединяване към затворената държава на ЕС. Но все още се търсят както демократичното, така и по-общото политическо наследство в нейното вътрешно пространство, както и общностното наследство във всички негови измерения.

Тези нови хибридни и не хибридни пространства се оставят да играят ролята на средна класа в националната политическа структура, която всички партии се опитват да контролират, за да подкрепят влиянието си.

Им се предоставя чувството за принадлежност към по-широка общност от интереси и влияние, но по същество става въпрос за общност на зависимост и преговори.

В същото време днешната непълна държава на ЕС става крепост и затвор за действащите в нейните стени, за привилегированите икономикополитически слоеве, за държавите и техните граждани.

В началото на 21-ви век продължава пренасянето на перспективата за задълбочаване за така или иначе затворените на общностната държава (държави, народи, граждани), в резултат главно на външните условия извън стените на ЕС, но с необезцветените структури и явните характеристики на колебливите намерения на нейните членове.