На огромния мачтa заспа Странният пират, весел и усмихнат. Никога не пропускаше своята среща на разсъмване, винаги беше на носа на кораба, за да се полюбува на прекрасната дълбока оранжева светлина на Изтока.

Душата му пътуваше до непознати места. С компанията на любимите си плодове, морските ябълки, никога не оставаше без енергия. Цял живот, два и три, щеше да пътува, докато не се доближи до мечтата си.

Странният щеше да направи всичко за мечтата си.