Настоящото изследване се отнася до управлението на неуправляеми проблеми. Аналитичният интерес повдига ключови въпроси относно сигурността на миналото и оспорва численото управление на такива проблеми, които често водят до катастрофални последици.

При тези условия човекът преживява недостатъчността на бюрократичните структури, които се защитават зад правомощията, хомогенността, безличността и формалността, целейки не постигане на резултати, а избягване на грешки.

Държавната бюрокрация е призована да оцелее в бурна среда, която настоятелно насърчава административната самооценка. За изследването, всяка криза, породена от неуправляем проблем, налага надмогване на търсенето на решения в епохата на предкризисната нормалност.

Всяка криза води до края на познатата нормалност.