През 1937 г. Мено тер Брак написва едно от най-прозорливите и остри обвинения срещу националсоциализма. Това ессе, чрез което изразява тревогата си за нарастващата популярност на Хитлер, е публикувано от холандската Комисия за настойчива бдителност на антинацистки интелектуалци.

Той самият, основавайки се на Ницше и фокусирайки се точно върху понятието за отмъщение, твърди, че по време на демократизацията, където идеалът за равенство влиза в конфликт с реалността, хората все по-често преживяват неравенството като несправедливост, в резултат на което се стига до завист и омраза.

Вместо просто да избира една идеология пред друга, тер Брак разглежда националсоциализма като завършек и изкривяване както на демокрацията, така и на социализма, и следователно като чисто въплъщение на отмъщението, което залегне както в двете, така и в нашата култура като цяло.

Текст, който е изключително актуален, стара предупреждение за нов период на възход на авторитарния популизъм.

„Мено тер Брак, водеща фигура в холандската литература през двадесети век, е сред най-изявените и най-борбени критици на авторитаризма. Той защитава европейските хуманистични ценности дори в моменти на сериозни политически рискове.“ Humanistische Canon.nl

„Възходът на Хитлер промени всичко за тер Брак, който дотогава се намираше в процес на безкрайно ученичество. След 1933 г. той се развива в безпартиен политик, който проучва и отхвърля големите идеологии.“ Historisch Nieuwsblad