Въпреки многозначността и неяснотата, които характеризират понятийното й съдържание, общността като съвременна утопия на една течна и фрагментирана социална структура изразява неугасимото желание на субекта да принадлежи на място и страстта на съвременния човек да участва в социалната игра на навсякъде присъстващи колективни разделяния и дискриминации.

Общността обещава убежище на сигурност и солидарност в един фрагментиран свят, който не предоставя достатъчни надежди и очаквания за бъдещето. Не е случайно, че дискусията за практиките на общностна намеса обхваща различни области на приложение на социалните и хуманитарните науки, като общинска работа, общинска психиатрия, общинско психично здраве, общинско развитие, общинско планиране и общинско изкуство, в които общността става трамплин за нови експерименти и приложения, които се опитват да отговорят на проблеми, породени от обществото на късния капитализъм чрез едно колективно общностно вълнение.

Става дума за възраждане, в различни социални и културни контексти, на дълга традиция на общностен активизъм, който обещава алтернативен модел на организиране на социалните отношения с участие в демокрацията и автономия.

В настоящото издание е вградена в оригиналния текст част от обсъжданията относно постепенната загуба на колективната идентичност. Така втората глава на книгата включва раздел Течната общност в епохата на късната модерност, който обобщава размислите на последното десетилетие за крехките общности на съвременното общество. Освен това, в епилога на книгата е представена критика на модела на устойчиво развитие и обръщането към движението за деконсумция и репозициониране.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]