В края на 19-ти и в началото на 20-ти век, австрийският Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, поставя с изследванията си основите на психоанализата като терапевтична методология и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и сексуалност.

В труда Бъдещето на една илюзия (Die Zukunft einer Illusion), написан през 1927 година, Фройд дава собствената си интерпретация на психологическите корени на религиозните възприятия, представяйки религиозното възпитание като задържащ фактор в напредъка на човешката цивилизация.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]