„Писма от дома“ предоставя достъп до последния значителен архив от писмени произведения на Ларкин, който остава непубликуван: писмата към членовете на неговото семейство. Тази кореспонденция спомага да се разкаже историята за това как Ларкин стана писателят и човекът, когото познаваме: към неговия баща Сидни, 'консервативен анархист' и почитател на Хитлер, който почина сравнително рано в живота на Ларкин; към неговата срамежлива, депресирана майка Ева, която напротив живя дълго, а последните години от живота й бяха засенчени от деменция; и към неговата сестра Кити, рядката останала част от кореспонденцията на която с брат й предлага загадъчен поглед към сложна и интимна връзка. Особено, годините, през които той и сестра му се грижеха за майка си, оформиха писателя, когото познаваме толкова добре: няколко стихотворения, написани през този период, са за нея, а настроението на болка, сянка и отчаяние, което характеризира по-късната му поезия, черпи силата си от преживяването на дългите, самотни години на нейната деменция. Изумителен елемент в тома обаче е joie de vivre, който показва в големия брой остроумни и завладяващи скици на себе си и Ева, като 'Младо същество' и 'Старо същество', с които оживява писмата си през трите десетилетия на нейното вдовство. Това значително издание, под редакцията на Джеймс Бут, е ключ към изследването, което завършва портрета на този най-обичан английски поет.