В настоящата монография се анализира въпросът за обхвата на неправомерното действие съгласно чл. 914 от Гражданския кодекс (особено чрез признаване на задължения за полагане на грижи). Тълкуването на понятието неправомерно действие, като предпоставка за деликтна отговорност, представлява един от най-ключовите проблеми в правото на извъндоговорната отговорност.

Настоящото е задълбочено изследване на проблема според гръцкото право, съпроводено с компаративен преглед на англосаксонското и германското право, както и с исторически преглед на корените на институцията. Особено четвъртата глава е посветена на гръцкото право.

Както се посочва, гръцкият законодател е избрал предвидба в чл. 914 от Гражданския кодекс на обща клауза, предоставяйки по-голяма защита на пострадалия. Изследването, както в тази глава, така и като цяло, показва пълнота и задълбоченост, характеризира се също така с критичен дух, предлагащ полезни за читателя бележки.

Изследването разглежда ключовия въпрос за разширяването на неправомерното действие, включва развивки в богата и изключително осветляваща за читателя съдебна практика, която е оценена критично. Относната съдебна практика е разграничена и в различни категории, за да улесни и осветли читателя.

С горепосоченото съдържание, в настоящото произведение въпросът за задълженията за полагане на грижи се разглежда в дълбочина. Авторката разглежда много, силно противоречиви аспекти на този въпрос и взема предвид, с критичен дух, богатата гръцка и още по-богатата англо-саксонска и германска релевантна литература, като смята значителния принос на труда и за решаването на практически въпроси чрез убедителни и изцяло обосновани позиции.