Въвеждането на т.нар. автономни системи (известни още като: системи с изкуствен интелект) в ежедневието, освен безспорните предимства, които предлагат, поражда множество предизвикателства във всички области на правото, включително и в гражданското право.

Настоящото изследване разглежда въпросите, свързани с деликтната отговорност, които възникват при вредоносна работа на автономен автомобил, т.е. автомобил, който изпълнява динамичната задача да управлява сама, изцяло или частично, без намесата на водача.

След въведение в особеностите на свързаната технология, се прави опит за установяване на отговорността на участващите в пътнотранспортно произшествие лица, а именно собственика, водача и производителя на автомобила.

При липса на съответно специфично законодателно уреждане, се прави опит да се изтъкне адекватната правна основа за отговорност сред явяващите се релевантни за решаването на проблема.

По-конкретно, за отговорността на производителя се предпочита отговорността на производителя за дефектни продукти, както общата (вж. Граждански кодекс чл. 914, съчетано с чл. 925), така и специално регламентираната (вж. членове 6 и 7 на Закон № 2251/1994), докато за отговорността на собственика и водача на автомобила се предпочита специално регламентираната гражданска отговорност от експлоатацията на моторни превозни средства (вж. Закон ГЗН’/1911 „за наказателната и гражданската отговорност от моторните превозни средства“), както и допълнителното прилагане на общата деликтна отговорност (вж. Граждански кодекс чл. 914, съчетано с чл. 922) за по-пълна защита на пострадалите.