Във връзка със стратегическото планиране на страните за формиране на енергийната агенда за 2030 година, тази книга има за цел картографирането на мрежата на взаимозависимостта на Европа с Русия и по-нататъшното изследване на експанзионистката политика на последната в Източна Европа чрез моделите на сътрудничество.

Целта на изследването е да разработи бъдещи възможни сценарии за развитието на руския енергиен сектор. Освен това, прилагаща теорията на предпазния изрем от Spykman и Mackinder, тя ще направи предвиждания за следващите ходове на руската външна политика по отношение на енергията.

Основният въпрос, който произлиза от съществуващата международна литература, е следният: Каква е целта на руските действия за енергийна експанзия в Европа? Какви са моделите на сътрудничество на Русия по отношение на сключването на енергийни споразумения? Какъв ще бъде следващият ход на Русия на базата на дългосрочните икономически прогнози?

В отговора на горепосочените въпроси ще помогнат следните работни хипотези. Първо, работна хипотеза представлява енергийната експанзия на Русия в Югоизточна Европа, както и каква е целта на тази стратегия. Също така, работна хипотеза е конфликтът между САЩ и Русия за запасите, намиращи се в Арктическия кръг, както и как действат държавите сателити (например, Норвегия) по този въпрос. Накрая, работна хипотеза е и Източното Средиземноморие относно енергийното противопоставяне между Русия и Европа.

По принцип, що се отнася до енергията, Русия се опитва да поддържа лидерството си в природния газ, както и да запази позицията, която заема относно нефта, за да компенсира енергийната независимост, която САЩ са постигнали чрез производството на шистов нефт. Както става ясно, енергийната независимост на САЩ ще промени световната карта на силите.