Преходът намери новосъздадената III Гръцка Република с непосилни наследени тежести и ограничения в много области. Сред най-ключовите беше този на гражданството. Статусът на гражданин в нашата страна дълго време беше предмет на оспорване и държавно репресиране. Последиците от Гражданската война, особено "параконституцията", изопачиха институцията и я преобразуваха, от стълб на гаранции, в авторитарен възел за контрол на несъгласните.

Младата демокрация с бавни стъпки започна да възстановява институционалния ред и основно да включва все повече изключени обществени групи в политическото тяло: първо "лишените поради антинационална дейност", след това маргинализираните роми, после политическите бежанци от Гражданската война, а след това и сънародниците от "източните" страни.

Глобализацията доведе до отваряне на страната за влизащи миграционни потоци и изправи обществото, политическите сили и държавата пред дилемата за включването в политическото тяло на лица, които не са национални гърци. И отново с бавни стъпки и колебания започнахме да обсъждаме и да институционализираме.

Кой "има право" да бъде гръцки гражданин? Гърк се раждаш или ставаш?

Целият този многопластов път на гръцкото гражданство от Прехода до днес е документиран и коментиран в текущото изследване, с цел да го осветли и да допринесе за вече откритата дискусия относно бъдещето и качеството на нашата демокрация.