Може ли архитектурата да ни помогне да намерим нашето място и път в сложния съвременен свят? Има ли способността да възстанови индивидите в едно цяло, в един свят, в една общност? Развивайки твърдението на Гийдйон, че основната задача на съвременната архитектура е да интерпретира начин на живот, който да е валиден за нашето време, философът Карстен Харис отговаря, че архитектурата трябва да служи на общо морално поведение.

Но ако архитектурата трябва да се справи с тази задача, тя първо трябва да се освободи от доминиращия формален подход и да надмине идеята, че основната й цел е вечната продукция на различни версии на „украсената навеса“. Чрез серия от убедителни и балансирани аргументи, Харис поставя под съмнение предположенията, на които дълго време са се основавали архитектите и архитектурните теоретици - предположения, които са допринесли за маргинализирането и прогресивната криза на идентичността на архитектурата.

В началото критиката му се фокусира върху това, което нарича „естетически подход“, обръщайки внимание на проблемите на декорацията и украсата. След това се насочва към езика на архитектурата. Ако основната задача на архитектурата наистина е в интерпретацията, по какъв смисъл можем да кажем, че архитектурата може да говори, и за какво би трябвало да ни говори?

Разширявайки предложенята на Мартин Хайдегер, Харис преразглежда връзката между строителството и идеята и смисъла на обитаването. Дългът на архитектурата, отбелязва Харис, е към общността, но moralната функция на архитектурата е неизбежно и политическа. Той завършва, разглеждайки тези изглеждащи противоречиви функции.

Карстен Харис е почетен професор по философия в Йейлския университет.

«Ако има надежда за оживяване на архитектурната теория, тя е извън архитектурните училища и самодоволните кръгове на известни архитекти, които пътуват из света и се представят като мислители. Би било прекрасно, ако тази задача премине в ръцете на разумни хора с строги интелектуални критерии и искрена любв към архитектурата. Фактът, че това е наистина възможно, още веднъж показва Карстен Харис, професор по философия в Йейлския университет». Марк Лила, London Review of Books