Авторът, както и точната дата на написване на произведението, остават - както е при повечето апокрифни текстове на Библията - неизвестни. Въпреки това, различни свидетелства ни насочват към ранните години на IV век след Христа, периода на Римската тетрархия.

Тогава, в огъня на гоненията, които властите ще предприемат срещу християните, от нуждата да се защити вярата ще се роди "Евангелието на Никодим" - или иначе "Деянията на Пилат", за да използваме заглавието, с което апокрифът се споменава за първи път в древните източници.

Слуховете, конкретно тези, които циркулират устно сред членовете на Църквата за процеса срещу Исус Христос, се кристализират под натиска на външните обстоятелства в писмен текст, който разказва минута по минута всичко, което се е случило в претория на Йерусалим по време на разглеждането на Божия човек от Понтий Пилат.

Много неизвестни детайли от Страстите, които официалните евангелисти на Църквата не запазват, са описани в апокрифа с явно апологетична цел: да се хвърли ярка светлина върху причините, довели до съдебното преследване на Исус Христос и накрая до несправедливата му смърт на кръста с обвинението за "висока измяна" (crimen laesae majestatis) според римското право.

Цялата конспирация, сътворена срещу него от архиереите и книжниците на юдеите, изплува на повърхността чрез изслушване на свидетели, които спонтанно се явяват и дават показания пред Понтий Пилат. От тях чуваме и много от чудесата, които е извършил Исус, като например това с вродено слепия (Йоан 9, 1-7) или с парализирания от Капернаум (Матей 9, 1-8), което потвърждава метафизическата тайна, която обгръща участниците и крайния изход на процеса.