Времето не е абстрактна концепция. То запълва вселената, променя се, вибрира, колебае се. Но какво всъщност е? Можем ли да живеем без него? Можем ли да убивим времето/Кронос? Има времето на великия, космически мащаб. Има емпирично време, което е повлияно от паметта и желанието. Има времето, което се измерва с притока на нашето сърце.

Времето е мистерия за хората, от древни времена до днес, дори и за учените, като Нютон, Айнщайн и Планк, които се опитват да го обяснят. То тече? Спира ли? Може ли да бъде измерено? Как гравитацията го забавя? Как черните дупки го спират?

Винаги сме живели в рамките на времето, което обаче не е вечно. Известният физик Гвидо Тонели ни води на пътешествие в историята, науката, изкуствата и философията, където ще се опитаме да уловим малко по-добре понятието за времето и връзката ни с него. Пътешествие, в което ще научим също да чуваме ритъма на нашето вътрешно време, да усещаме скоростта, очакването и ускорението, които променят измеренията на времето в паметта и очакванията ни.

„Древните гърци представяли Кронос като Титан, син на Уран и Гея, който поглъщал децата си, тъй като му било предсказано, че едно от тях ще го свали от трона. Ужасна метафора на най-дълбоките ни тревоги: времето разрушава и унищожава не само нас самите, но и цялото наше поколение, и заедно с него творбите, които си представяме, че ще устоят на времето.

Само Зевс успял да избягне съдбата си, тъй като Кронос, измамен от съпругата-сестра Рея, погълнал камък вместо новороденото. Така, като отровил баща си, Зевс изпълнява предсказанието и заема мястото си като владетел на творението. Оттогава мечтата да убие някой Кронос отново се връща в човешката общност под формата на желанието да спре времето или илюзията, че можем да го изместим от централното място, което заема в природата. Но дали някога наистина ще можем да се освободим от Кронос?“