Тази книга изследва историята на ККЕ през периода 1918–1956, показвайки колко тясно вътрешният комунизъм е свързан с международните събития.

Историята на ККЕ разкрива ролята, която Москва е изигравала в рамките на различните комунистически партии в Югоизточна Европа, тъй като, както показва Никос Марантидис, международните институции на комунизма (водещ център в Москва, Коминтерн, Балканска комунистическа федерация, Коминформ, братски партии на Балканите) не са били просто външни фактори, които влияят на тяхната насоченост и политически избори.

Основавайки се на изследване на непубликувани и публикувани архивни материали, намиращи се в Гърция, Русия, Източна и Западна Европа, както и в страните на Балканите, книгата проследява взаимодействията на гръцкото комунистическо движение с братските партии на съседните държави и с известните им висши ръководители в съветска Русия при Сталин.

Марантидис показва, че, тъй като границите между националното и международното в комунистическия свят не са били ясни, международните институции, съветските геополитически интереси и стратегиите на братските партии са формирали по съставен начин ръководството на ККЕ, характера му като партия и процеса на вземане на решения от негова страна, както и начина на живот на неговите поддръжници през времето.