Модерната теория на портфейла започва да се появява в началото на 50-те години на ХХ век, изследвайки как един рационален инвеститор би инвестирал в набор от активи, за да максимизира общата си възвръщаемост при приемливо ниво на риск.

Въпреки аналитичните и прецизни модели, които предлага теорията на портфейла, практиката показва, че инвеститорите не винаги се държат рационално или предсказуемо, тъй като тяхната психология играе важна роля при вземането на инвестиционни решения. Така през 80-те години се появява поведенческите финанси, които съчетават поведенческата и когнитивната психология с елементи от модерната теория на портфейла, твърдейки, че психологията на инвеститорите влияе върху процеса на вземане на инвестиционни решения и финансовите пазари като цяло. 

Неврофинансите започват да се развиват в началото на 2000-те години. Те съчетават алтернативни научни области, включително основно областта на фондовите инвестиции, когнитивната психология и невронауката, които ни помагат да изследваме и разпознаваме мозъчните механизми, които ръководят инвестиционното поведение. 

Неврофинансите частично интегрират поведенческите финанси, но допълнително изясняват биологичните механизми, които ръководят поведението на инвеститорите. Те изследват мозъчната активност в процесите на вземане на инвестиционни решения, за да обяснят по интердисциплинарен начин ирационалното поведение на инвеститорите.