Известно е, че древногръцкият език не само че е запазен жив в Църквата, но е облечен в одежда на нетление и преминава през вековете въпреки яростната война, която се води не само отвън, но и вътре в самите недра на Църквата.

Но вярата е личен опит, Църквата - от човешката си страна - се състои от смъртни, а членовете й, докато са носители на благодат, толкова също са и носители на забрава, провал, психическа инерция, суета, надменност, падение, изкривяване.

Във своите слабости хората - вярващи и невярващи - се явяват отчуждени от този светъл слово на псалмите и химните, от тази духовна диша, която даровити мелодисти са замесили в слово, съставяйки върховната израз на Живота чрез музика, поезия, действие.

И тук възниква необходимостта от предаване на по-близък до съвременния грък език, език, който да предава поне посланието лишено от свещения си покров, от църковния, от трепета, запечатан от Друга Дихание.