Що се отнася до вампирите, трябва да се отбележи следното за персонажите в тази драма: Най-лесно психологически разбираемият персонаж сред вампирите е Освалд, главният герой. „Невропатичен художник“, както казва Протзор.

Някои преувеличения в движенията, жестовете, изражението на лицето и дори в тона на гласа понякога не само са позволени, но и задължителни за доброто превъплъщение на психологията на Освалд. Основната трудност на ролята се състои особено в това как актьорът ще успее да представи естетически, но не и рязко във вторичните, реторични диалози на Освалд, известно несъответствие между вътрешното му психическо състояние и външната му изява – несъответствие, което обикновено се наблюдава при по-живите и болни невротици.

Грешка би било да се представи Освалд като постоянно обсебен от съзнанието за своята трагична съдба. Грешка би бил и прекомерно емоционалният тон при изразяването на чувствата на Освалд, грешка, в която според театралната критика са изпаднали и някои от най-добрите ипсеновски актьори на европейския театър. При невротика обикновено има жива изява, но не и голяма искреност, нито стабилност или дълбочина на чувствата...