«Никой военен лидер никога не е станал велик без смелост». Основните принципи на войната на Карл фон Клаузевиц, които за първи път се превеждат на български, отразяват решаващ етап от духовната еволюция на този водещ теоретик на войната и могат да се считат за предшественици на по-късните му произведения.

Творбата е написана през 1812 година под формата на есе и е оставена като наследство на 16-годишния му ученик, тогавашния наследник на пруския трон и по-късния монарх Фридрих Вилхелм IV. Две и повече векове след написването й, тя е сред най-значимите класически ръководства за военни операции.

Комбинира теорията с практиката, предоставяйки множество исторически примери, основно от Наполеоновите войни. В произведението се анализира концепцията за войната като сложен механизъм, който, когато бъде задействан, предизвиква неописуема триеща сила. Отдава се дължимото значение на мълниеносната война, на решителния удар срещу противника и на овладяването на общественото мнение.

Подчертава се стойността на моралните и психологическите фактори, особено на смелостта, дръзновението и саможертвата. Стойността на съветите и максимите, които съдържа относно тактиката и стратегията, както в отбраната, така и в атаката, остава неизменна с течение на времето.