Великият Канон представлява неподражаем текст на хвалебствата. Изразява чувствата на "падналия" човек, който се е отдалечил от Бога, защото е предпочел греха. Става въпрос за едно духовно избухване на човека в момента, когато осъзнава трагичността си, една трагичност, за която той самият носи отговорност.

Алтернативността, самотата, страхът, тревогата се открояват във всичките първосвещенства на този химн. Те са трагичните последствия от падението, резултати от греха. Търсенето? Новият Адам, Христос, който ще води човека извън тясната рамка на смъртта и ще му помогне да се устреми към безграничността на прошката, покаянието, радостта, т.е. възстановяването на изгубената родина, Рая.

Автор на Великия Канон е Свети Андрей Критски. Текстът на нашата хвалебствена песен носи това име заради обширността си, многото първосвещенства на деветте тропара, от които се състои.

Още при първото прочитане ще забележите, че това е текст, богат на понятия, изобилстващ от символизми и с много препратки към библейски персонажи и събития. Великият Канон заема мястото на духовно пробуждане, защото се опитва да вдъхнови добросърдечния човек, така че, след като осъзнае греховете си, да достигне до желаното покаяние.